WEB в JAVA EE

JavaEE е корпоративна платформа и като такава тя предоставя възможности за изграждане както на статични, така и на динамични уеб приложения. Статичните приложения са уеб страници, съдържащи различни маркиращи езици като HTML, XML и други, както и JavaScript.

Динамичните приложения биват два вида:

• презентационно ориентирани – генерират уеб страници и динамично съдържание спрямо получената заявка;


• сървис ориентирани – имплементират крайна точка на уеб сървиси.

Презентационно ориентираните уеб приложения най-често са клиенти на сървис ориентираните Обработване на уеб заявките в JavaEE В Java EE платформата уеб компоненти предоставят динамичните разширения към уеб сървъра. Тези компоненти биват или Java сървлети, JSP или крайни точки на уебсървис.

1. Първоначално клиента данни към сървъра под формата на HTTP заявка.


2. Сървърът, който имплементира Java сървлет и JavaServer Pages технологии променя тази заявка към HTTPServletRequest обект.


3. Този обект се предоставя на уеб компонента, която може да взаимодейства с JavaBean-нове или база данни за да генерира динамично съдържание.


4. След това уеб компонентата или създава HTTPServletResponse обект, или препраща заявката към друга уеб компонента. Накрая уеб компонента генерира HTTPServletResponse обект.


5. Уеб сървъра превръща този обект в HTTP отговор и го праща на клиента.

Връзки между УЕБ технологиите в Java

Както се вижда от схемата, в основата на всички уеб технологии в Java EE стои JavaServlet. Всяка от другите технологии добавя ново ниво на абстракция, което ускорява разработката и прави уеб приложенията лесни за поддръжка, разширения и повече стабилни. Уеб компонентите се поддържат от услугите на работеща в реално време платформа, наречена уеб контейнер. Тя предоставя услуги като обработка на заявки, сигурност, конкурентност и мениджмънт на живота на компонентите. 

Определени аспекти на уеб приложението могат да бъдат конфигурирани когато то се инсталира (разполага) в уеб контейнера. Конфигурацията се запазва в текстов файл с XML формат наречен web application deployment descriptor (DD). Всеки такъв файл трябва да отговаря на определена схема, описана в JavaServlet спецификацията.