Какво бихме били ние без света на хилядите лаптопи, компютри и изобщо мрежови комуникации. Нищо! Това биха казали много от нас. И няма да сгрешат много. Много отдавна, стотици, хиляди, милиони години назад, хората не са имали възможност да се докоснат до такъв вид техника, всъщност, до какъвто и да е вид техника. Помня една сцена от един от най-любимите си филми на всички времена - "Боговете сигурно са полудели". В нея аборигените, живеещи в пустинята Калахари, далеч от всякакъв вид цивилизация живееха в разбирателство и мир. Докато един ден от "небето" не падна злото. Небето всъщност бе частен хеликоптер, а злото, нищо повече от бутилка безалкохолно. Така, просто поради ужасните маниери и възпитание на един "цивилизован" човек, безизвестното племе се оказа разединено от "бутилката на раздора".
В един момент се оказа, че никой не може да свърши своята работа както преди, ако в ръцете му не се намираше бутилката. Ами сега си представете, че от небето летят лаптопи ... или от частния хеликоптер. Всъщност не звучи зле, нали?! И как, толкова сме свикнали да използваме лаптопи и компютри, че когато някой ни заговори за времето просто поглеждаме в интернет и рецитираме прогнозата. Когато искаме да сме близо до някого, поставяме снимката му на десктопа си, а когато искаме да чуем гласа му или да го видим, просто включваме "скайп" и хоп, този човек стой пред нас. Та ние сме по-зле и от аборигените! Нима земята се свърши, че всеки от нас има по един квадратен метър площ, в която да се поберат лаптопа и стола ни и край. Няма повече мърдане, няма излизане, влизане и подобни. Лаптопи, компютри, но нека не пропускаме и телевизорите, макар че днес можем дори да гледаме онлайн телевизия. Че за какво изобщо ни е да надигаме туловищата си от стола, или ако сме късметлии и мързелът ни си е поотишъл, да надигаме разплутите си туловища от дивана.
И като бутилки на раздора, днес всички лаптопи ни разединяват, отдалечават, заличават... Заличават емоциите, чувствата, възможността да видиш усмивката, радостта или болката на някого, която не е изразена като емот икон :(. Тъжно е! И трябва да направим нещо по въпроса. Нещо, на което гугъл едва ли ще може да ни даде отговор, което всички онлайн гадания, гледания на карти, кафе, боб, леща и други хранителни продукти няма да успее да разгадае. Няма как да ми повярвате, все пак аз съм малка част от морето от "шарани", пишещи за своите мисли, и мислещи за своето писане. А ние оставаме като "глас в пустиня" Както се казва има гласност, няма чуваемост, или читаемост. Хайде, от мен толкова, пишат ми във фейсбук. Всички се "възкачайте" на своите лаптопи и сърфирайте, млади аборигени!
